Отрицателното въздействие на акнето, розацеята и други кожни заболявания върху качеството на живот е добре документирано и може да причини дълготрайни промени в личността. Съобщава се, че 8,8% от пациентите с акне проявяват депресия. Освен психологически стрес, пациентите с акне често страдат от стомашно-чревни смущения в по-висока честота в сравнение с нормалната популация.

В стомашно-чревния тракт се помещава най-голямата популация от коменсални бактерии. Коменсалните бактерии на червата могат да предизвикат имунни реакции, които в крайна сметка достигат Т- клетките в кожата. Пробиотиците взаимодействат с имунната система на стомашно-чревната лигавица, променяйки нивата на възпалителните цитокини в кръвта.

Концепцията за акнето като резултат от възпаление се основава на разбирането, че имунната система е предназначена да защитава човешкото тяло от реални заплахи. Въпреки това, при пациенти с акне, ние разпознаваме хронично, ниско ниво на възпаление. В идеалния случай пробиотиците биха елиминирали това хронично възпалително състояние и от своя страна биха спрели развитието на акне.

Възпалителното състояние, свързано с акне, е получило много внимание от дерматологични изследвания и литература през последните години. Докато по-рано се смяташе, че събития като фоликуларна кератинизация и бактериална колонизация предшестват възпалението, сега е известно, че възпалението всъщност е първата реакция на организма. Следователно, противовъзпалителните действия на пробиотиците могат да бъдат полезни при лечението на акне. Въпреки че точният механизъм остава неясен, е доказано, че лактобацилите модулират Th1/Th2 активността. Установено е, че комбинираното пробиотично лечение всъщност променя както Th1, така и Th2 отговора. Както беше споменато по-рано, в кожата на пациенти с акне е демонстрирана дисрегулация на Т-клетъчния отговор и може да се заключи, че нормализирането на този отговор може да бъде важна стъпка към намаляване на изходното възпалително състояние.

Неправилният антиоксидантен отговор, наблюдаван при пациенти с акне, осигурява още една роля на пробиотиците. Доказано е, че пробиотиците подпомагат антиоксидантната активност. В проучване, проведено върху пробиотици, Bacillus coagulans RK-02, се установява, че бактериите произвеждат мощен извънклетъчен полизахарид със значителна антиоксидантна активност. Пробиотиците осигуряват механизъм за противодействие на увреждането от свободните радикали и повишаване на антиоксидантната активност, което води до среда, която е по-малко привлекателна за колонизация на бактерията, която причинява акне P. acnes.

В началото на миналия век Lactobacillus acidophilus (често срещан пробиотик, открит в храни като киселото мляко) е бил популярна хранителна добавка за лечение на акне сред обществото. С нарастващия брой доказателства за ролята на системните пробиотици при лечението на акне, ефикасността на локалните пробиотици също предизвиква интерес. Подобно на оралните пробиотици, използването на пробиотици за локално приложение датира от началото на 1900 г. Първото клинично изпитване, оценява локалните пробиотици и техните ефекти върху производството на серамиди в кожата. Серамидите са восъчни липидни молекули, които съставляват 50% от липидния матрикс в междуклетъчните пространства на роговия слой. Заедно с холестерола и дълговерижните мастни киселини, те са от съществено значение за поддържането на водната пропускливост на кожната бариера. Установено е, че серамидите са ниски при пациенти с възрастна кожа, ксероза, атопичен дерматит, псориазис и дори акне; следователно увеличаването на тяхното производство може значително да повлияе на тези нарушения.

Локалните пробиотици могат да подобрят акне, предизвикано от стрес. Известно е, че акнето може да се влоши поради стрес, главно от освобождаване на химикал, наречен вещество P. Себоцитите, стимулирани от вещество P, показват по-високи нива на провъзпалителни цитокини, като интерлевкин-1 (IL-1), интерлевкин-6 (IL-6) тумор некрозис фактор-алфа (TNF-алфа). Клинични проучвания, показаха, че пробиотични щамове, могат да подобрят възпалителните състояния на кожата чрез инхибиране на вещество Р. Като допълнение към текущата терапия на акне, тези две бактерии в локални формулировки могат да осигурят облекчение на хората, страдащи от възпалително и/или предизвикано от стрес акне, които не отговарят на конвенционалните методи на лечение.

Бактериотерапията Сноуборн скин съдържа ферменти на лактобацили и бифидо бактерии, които подкрепят добрите бактерии в кожния микробиом и така те са силни да не позволяват развитието на патогена P.acne, отговорен за акне и възпаления.

Розацеята е кожен проблем, който също е свързан с нарушения в микробиома. Клинични изследвания показват, че голям % от пациентите с розацея имат нарушен баланс на чревния микробиом и най-често наличие на helicobacter pylori. Също, когато кожният микробиом се развива в неблагоприятна среда, патогенните бактерии са силни и причиняват зачервявания и парене на кожата.

Probio sensitive мист и Probio redness recovery крем изграждат нарушената защитна бариера, свиват и заздравяват стените на капилярите. Това са 100% натурални продукти, които не съдържат парабени, сулфати, алкохол, алергени и парфюм.

Промяната в диетата може да играе роля в терапията на розацея. Някои храни и напитки могат да действат като „тригери“ за влошаване на розацея. Те могат да бъдат разделени на свързани с топлина, свързани с алкохола, свързани с капсаицин и др. Епидемиологичните проучвания показват, че пациентите с розацея имат по-високо разпространение на стомашно-чревни заболявания. Въпреки, че са необходими допълнителни изследвания в тази област, пациентите трябва да бъдат съветвани да поддържат здравословен чревен микробиом, включително консумация на богата на фибри (пребиотична) диета.

Хранене с високо съдържание на захар и мазнини, и намалени фибри, има доказана връзка с риск от акне, поради занижени нива на Lactobacillus и Bifidobacterium. Те са полезни бактерии, които създават среда с нормална киселинност, подтискат растежа на патогените и участват в имунния отговор на организма.

L. salivarius LS03 проявява значителен инхибиторен капацитет срещу P.acne. Тази антагонистична дейност основно се приписва на характеристиката на LS03 щама секретиращ, бактериоцини срещу P. acnes. Относно анализа на IL-8, 3 различни щамове на L. salivarius са в състояние да инхибират освобождаването на този кемокин с 10% до 25%.

Именно на тази основа е разработен новият Дерма пробиотик, който съдържа 2 милиарда живи бактерии от щама във всяка капсула, които се борят с патогените за чиста кожа и балансиран микробиом. В състава му влизат:

Лактобацилус саливариус LS03 (доказано може да бъде заместител на антибиотична и антимикробна терапия при акне вулгарис)

Лактобацилус касей LC03 ( добри бактерии, които са познати с това, че редуцират възпаленията и инхибират P.acne)

Бифидoбактериум бреве BR03 (предпазва кожата от фотостареене, UV радиация, загуба на трансепидермална вода)

По-добър ефект и повлияване се постига чрез комбиниране на таблетките Дерма пробиотик с локална пробиотична терапия Сноуборн скин.

Препоръчителната доза е 1 капсула на ден, сутрин преди хранене в продължение на минимум 2 месеца и приложение на бактериотерапията за кожа сутрин и вечер.

Проведеният потребителски тест на Комплексната терапия за лице и прием на Дерма пробиотик показа много добри резултати и доказа, че Сноуборн е обещаваща терапия при Акне и проблемна кожа!

Библиография:

1. New Approach in Acne Therapy. A Specific Bacteriocin Activity and a Targeted Anti IL-8
   Property in Just 1 Probiotic Strain, the L. salivarius LS03
   Francesca Deidda, MS, Angela Amoruso, PhD, Stefania Nicola, PhD, Teresa Graziano, MS, Marco Pane, MS, and Luca Mogna, PhD
2. A case of Scalp Rosacea treated with low dose doxycycline and probiotic therapy and literature review
   on therapeutic options. M. C. Fortuna*, V. Garelli*, G. Pranteda*, F. Romaniello*, M. Cardone*, M. Carlesimo† & A. Rossi**Dipartimento di Medicina Interna e Specialita mediche Clinica Dermatologica, “Sapienza”, University of Rome I School, Rome, Italy and Dermatology “Sapienza”, University of Rome II School, Rome, Italy
3. Siver R. Lactobacillus for the control of acne. The Journal of the Medical Society of New Jersey. 1961;59:52-53.
4. Marchetti F, Capizzi R, Tulli A. Efficacy of regulators of the intestinal bacterial flora in the therapy of acne vulgaris. La Clinica Terapeutica. 1987;122(5):339-343.
5. Volkova LA, Khalif IL, Kabanova IN. Impact of the impaired intestinal microflora on the course of acne vulgaris. Klinicheskaia Meditsina (Mosk). 2001;79(6):39-41.